Постинг
01.06.2017 09:15 -
Не-подкупен 2
Автор: vivalentin2
Категория: Лични дневници
Прочетен: 190 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2017 09:16
Прочетен: 190 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 01.06.2017 09:16
Капитан Аркадашлиев бодро и зачервил бузи крачеше към управлението. Беше много доволен от новата придобивка. Мислено се поздрави за проявената находчивост: "Брау на мен, начи. И ся ако не ме издигнат в първи ранг, пък на! Тцтцтц...Новият бичи 24 часови смени, няма болнични, няма отпуски, не протестира за по-голяма заплата, не мрънка за лоши условия на труд, винаги готов да услужи, козирува ми - златен е роботът! Златен." Увлечен в тези мисли и почти напът сам да си стисне ръка, той изкачи стъпалата към главния вход на управлението, застана пред вратата и се опита да отвори. Тя не помръдна. Плътно зад нея беше застанал роботът и го гледаше с оцъклените си очи-камери.
- Робо, дръпни се да мина, ве - каза строго капитана.
Робота козирува, но не помръдна.
- Робооооо - вече по-ядосано каза Аркадашлиев - дръпни се от вратата, искам да вляза. Това е заповед!
Роботът пак козирува, но остана плътно зад вратата.
Аркадашлиев силно ритна вратата и вече почти се разкрещя.
- Отвори бе, тенеке! Ще те предам за вторични, ако не ме пуснеш.
Робота пак козирува , но този път вместо да прибере ръката си до тялото я протегна надолу и посочи с пръст малък тесен процеп на вратата, над който имаше четливо написана лепенка "БУТНИ" .
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9
Архив