Viv_Val :: Професорът и смисълът на живота

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.05.2017 20:08 - Професорът и смисълът на живота

Автор: vivalentin2 Категория: Лични дневници

Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.06.2017 07:45

Професорът стоеше и гледаше отражението си в огледалото. Там виждаше един нещастен човек. Спомни си как като млад лекар се гледаше в малкото кръгло огледалце на тоалетната в първата болница в която работеше. Беше отдавна. Много отдавна. Завърши с отличие медицина. Започна работа в малка провинциална болница. После се премести в столицата. Там се прояви като талантлив лекар. Пратиха го на специализация в Берлин, после в Париж, Ню Йорк, после в Тел Авив, след това беше 5 години в Истанбул. Там срещна една жена, но нищо не се получи, защото тя беше мюсюлманка. Върна се в България. Стана шеф на отделение, после шеф на болницата и ето го днес с костюм почти забравил какво е да си в операционна. Спомни си за дядо си. Той живееше в забутано селце до което се стигаше след 3 километров преход по черен път. Когато техните го водеха там, обичаха да седят двамата на един голям дънер пред къщата, да гледат залеза и да си говорят. "Какъв е смисълът на живота" попита го той веднъж. " Смисълът, моето момче, е да си удовлетворен от него. Друг смисъл няма".
Не след дълго, във вестниците започнаха да се появяват заглавия.
"ИЗВЕСТЕН ПРОФЕСОР ИЗЧЕЗНА БЕЗСЛЕДНО"
"ВЕЧЕ МЕСЕЦ НЯМА И СЛЕДА ОТ ШЕФА НА БОЛНИЦАТА. РОДНИНИТЕ МУ СЕ ПРИТЕСНЯВАТ, ЧЕ Е ОТВЛЕЧЕН"
"ТРИ МЕСЕЦА НЯМА ВЕСТИ ОТ ПРОФЕСОРА"
"ЕКИПИ ПРЕТЪРСВАТ ВИТОША"
"ИНТЕРПОЛ ИЗДИРВА НАШ ИЗВЕСТЕН ПРОФЕСОР"
"БЕШЕ ОТСЛУЖЕН МОЛЕБЕН ЗА НАМИРАНЕТО МУ"
Един стар човек седеше на голям дънер пред порутена къща в едно далечно, забравено от бога село и гледаше залеза. В ръцете му спеше на кравайче двумесечно котенце.