Постинг
01.06.2017 09:15 -
Не-подкупен 2
Автор: vivalentin2
Категория: Лични дневници
Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.06.2017 09:16
Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 01.06.2017 09:16
Капитан Аркадашлиев бодро и зачервил бузи крачеше към управлението. Беше много доволен от новата придобивка. Мислено се поздрави за проявената находчивост: "Брау на мен, начи. И ся ако не ме издигнат в първи ранг, пък на! Тцтцтц...Новият бичи 24 часови смени, няма болнични, няма отпуски, не протестира за по-голяма заплата, не мрънка за лоши условия на труд, винаги готов да услужи, козирува ми - златен е роботът! Златен." Увлечен в тези мисли и почти напът сам да си стисне ръка, той изкачи стъпалата към главния вход на управлението, застана пред вратата и се опита да отвори. Тя не помръдна. Плътно зад нея беше застанал роботът и го гледаше с оцъклените си очи-камери.
- Робо, дръпни се да мина, ве - каза строго капитана.
Робота козирува, но не помръдна.
- Робооооо - вече по-ядосано каза Аркадашлиев - дръпни се от вратата, искам да вляза. Това е заповед!
Роботът пак козирува, но остана плътно зад вратата.
Аркадашлиев силно ритна вратата и вече почти се разкрещя.
- Отвори бе, тенеке! Ще те предам за вторични, ако не ме пуснеш.
Робота пак козирува , но този път вместо да прибере ръката си до тялото я протегна надолу и посочи с пръст малък тесен процеп на вратата, над който имаше четливо написана лепенка "БУТНИ" .
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
Дългогодишните наши съюзници от Второто ...
ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГА...
Дългогодишните наши съюзници от Второто ...
ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГА...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 9
Архив