- Винаги съм се чудил кое кара един човек да работи толкова ниско платена работа - каза той на глас.

- За какво говориш - отвърна Стефан без да откъсва поглед от топката.

- За ей онзи човек там - кимна към косача Петко.

Както беше прехапал език съсредоточено, Стефан спря да се взира в топката и погледна по посока на косача.

- Ами какво му е чудното? Сигурно е пенсионер. Вместо да си седи в къщи и да гледа телевизия идва тук да изкара някой лев.

- Така е, но кой знае колко им плаща тоя мизерник собственикът.

- Ами питай го, щом ти е толкова интересно. Чувал съм за собственика, че бил голям особняк.

- И аз съм чувал какво ли не за него. Те супер богатите винаги са чудаци.

Човекът с косачката беше приближил към двамата голфъри.

- Добър ден - обърна се към него Петко - как сте?

- Добре съм. А Вие?

- И аз съм добре. Водя го с 10 точки. - отговори наперено Петко и кимна към партньора си.

- Браво на вас. Малко са добрите играчи напоследък.

- Благодаря. Може ли един личен въпрос?

- Питайте - каза човекът и спря.   

- Колко пари изкарвате от тази работа?

- От косенето ли?

- Да.

- Николко.

- Значи косите тревата без пари?

- Работя за удоволствие.

- И как така? - изсмя се Петко и се подпря на стика си.

- Не ви ли се е случвало да правите нещо за удоволствие?

- Разбира се, много неща, но не и да работя.

- Ами приемете, че има и хора като мен, които работят за удоволствие.

- Работата си е работа. Всяка работа трябва да се плаща, дори и да носи удоволствие. Аз например съм корпоративен консултант. Ако работех само за удоволствие никога нямаше да мога да дойда тук да играя голф. Знаете ли какви са таксите? Космически!

- Приемете, че аз пък не бих платил за да играя голф.

- Не бихте, защото явно не знаете какво удоволствие е.

- За вас може би е, но за мен не е.

- Играли ли сте някога?

- Не.

- И откъде знаете, че не е удоволствие?

- Вие... пили ли сте бензин?

- Не.

- А защо не опитате? Може да ви хареса - каза косачът и присмехулно изгледа Петко.

- Защото не искам да опитвам.

- Ето, че сам си отговорихте.

- Вижте сега, човече - вече изнервено каза Петко - имате ли деца?

- Имам. И внуци имам.

- И не искате ли да им оставите нещо в наследство?

- Оставил съм им. Научил съм ги да работят. Ще си купят сами каквото искат.

- За това ли работите без пари?

- Не! Казах ви - правя го за удоволствие. Вижте само тази поляна. Вижте колко добре е окосена. Да я погледна за мен е истинско удоволствие. Да играете на нея сигурно пък за вас е удоволствие - платено, но все пак удоволствие. Всички са доволни. Имам какво да ям. Имам и къде да живея. Защо да не работя за удоволствие?

- С удоволствие нищо не можеш да си купиш. Аз например съм купил на двамата си сина по един апартамент. Сега мисля и за коли. Ако работех за удоволствие, как бих го направил.

- А как ще разберат децата ви колко струват тези неща? И не смятате ли, че е по-редно те да изберат къде да живеят, а не вие да ги натирите в жилищата, които сте им купили?

- Жилищата са в престижни квартали. - наежи се Петко.

- Това е ваше мнение. Питахте ли децата си какво искат?

- Защо да ги питам? Та аз съм техен родител.

- И те са длъжни да ви слушат? Нямате си представа колко грешно разсъждавате.

Стефан беше оставил стика в количката  и с интерес слушаше словесната престрелка между Петко и косача.  

- И вие разсъждавате грешно като работите за удоволствие.

- Грешно е според вас. Според мен не е.

- Виж, старче. Погледни този стик. Колко струва според теб?

- Не знам. Но не ме и интересува.

- Две хиляди. Целия комплект е около 20. Ръчна изработка. Не знаете какво удоволствие е да играете с тях и никога няма да разберете, защото работите без пари.

- Казах, че за мен голфът не е никакво удоволствие.

- Ами тогава добре - вече доста изнврвено каза Петко - да оставим голфа настрана. Колата ми струва сто хиляди. Истински инженерен шедьовър. Върви тихо и бързо, но вие никога няма да разберете какво е, защото работите без пари. Сега ясен ли съм?

- Мисля, че ви разбирам, но за мен да кося е по-голямо удоволствие. Вие косили ли сте някога?

- Не съм.

- Искате ли да седнете на косачката?

- Не съм дошъл тук за да кося трева, а за да играя. Това ме кефи.

- Аз пък съм дошъл да кося трева. Това ме кефи пък мен.

- Собственикът сигурно е доволен, че има толкова глупав човек, който да му коси тревата за без пари - мина в контраатака Петко - не се ли сеща този скръндза да ви даде някой лев? Бях чувал за него, че е особняк и мизерник, но сега като разбрах, че държи хора да му работят за без пари си мисля, че е най-обикновен самозабравил се задник.

- Познавате ли собственика, че да говорите така за него?

- Не. А ти познаваш ли го ?

- Той ми е син. Казва се Николай.

От: Viv_Val