"Драги Иване!

 Пише ти Дочка. Годеницата ти ми каза, че сте нaсрочили сватбата за ноември."

 Леле ! Вчера и предложих и вече е казала на някаква нейна позната, че сватбата ще е ноември. Аз още не знам , а Дочка знае.

  "Ще се постарая да дойда. Искате ли да ви подаря одеяла? Имам едни много хубави - родопски - наследство от баба Миче. И китеник много хубав имам, ама с това южно изложение, си рекох да не ви е горещо с него. Чух също, че сте нямали кумове. Ако искате да ви станем с мъжа ми Стамат, на драго сърце ще приемем." - продължаваше писмото.

 Кумове? Ама тази какво си мисли? Не стига, че е разтръбила, не стига, че е насрочила сватба даже без да ме попита, ами и таз нахалница Дочка се цани за кума ? Ебаси. Още не сме се оженили и вече ми стъпва на врата. Ей са ше и се обадя и ще и кажа, че е сбъркала адреса. Ще види тя, кон боб яде ли. Бахтиии нахалницата.

Той взе телефона и набра номера на годеницата си.

 - Как си милооо ?

- Зле. Кога щеше да ми кажеш, че ВЕЧЕ си насрочила сватба?

- Какво?

- Как какво. На Дочка си казала, а на мен не. От сега ли ми въртиш номера?

- Каква Дочка?

- Ми не знам. Ти ми кажи. Писала ми е писмо! На мен! И ми предлага тя и мъжът и Стамат да ни станели кумове!

- Кумове? Дочка? Стамат? Кои са тия?

- Ти ми кажи. Аз не ги познавам. И ще си помисля дали да има сватба или не. Ай чао !

Мъжът ядосано захвърли телефона.

- Какво има, Иване  - попита майка му надниквайки през вратата.

- Вчера предложих на мойта любима да се оженим и днес разбираш ли получавам писмо от някаква си Дочка, да ме пита искам ли одеяла, и да ми станели кумове с нейния Стамат. Представяш ли си?

- Дочка и Стамат ? Че те починаха отдавна. Я да видя писмото.

- Ей го там на масата.

Жената погледна писмото, прочете го и се разсмя.

- Какво му е смешното ?

- А бе Иване. Писмото е до дядо ти. Нали си кръстен на него? Дочка и Стамат са им кумовете , които идваха често да ни видят и много ни се радваха. Писмото е закъсняло с цели 50 години. Нашите пощи бавят, но не забравят.

От: Viv_Val