"Кой го беше казал ... не помня. То май нищо не помня. Каква беше тази вода, в която паднах ? Откъде паднах? Защо? И това не помня. Преди няколко дни ... впрочем колко дни бяха , май седем. Не знам. Чувам само кога влизат при мен и си казват добро утро. Не виждам вече. Защо ли не виждам? А, де? Виждах за няколко дни. Е да, само една врата, но ... поне виждах Вратата беше бяла и от там влизаха хора с бели манти. Сигурно съм в болница, а те са лекари, но пък не чувах какво си говорят. После ми сложиха нещо на очите и вече не ги виждах. Започнах обаче да чувам. Ето сега някой влиза."
- Добро утрооо.
"Аха. Това е онзи със стържещия глас, който кашля много. Не мога да му отговоря, но той сякаш знае, че го чувам."
- Охооо, чуваме, чуваме.
- Как разбирате, че чува професоре?
"Това пък е онази мацка със секси гласчето. Странно е да се възбуждаш само от глас на жена, която даже не си виждал."
- Регистрира мозъчна активност.
"Ами ще регистрира. Аз съм жив бе хора. Развържете ме, махнете ми превръзката на очите, манхете ми нещото от устата. Впрочем аз защо не си усещам устата? Не усещам как дишам, не усещам глад. Сигурно травмата е сериозна. Ама щом съм жив, значи има надежда. Хм , излязоха. Много тихо стана. Ще поспя. То какво да правя друго, като не мога да мърдам. "
Разнесе се стържещ звук последван от плясък и съскащ звук от влачещ се по пода парцал.
"Аха, това е чистачката. Оная която си говореше с някаква приятелка, че вече не иска да работи тук. Ммм, тия чехли нейните все едно са с подметки от дърво. Как дразнещо се тътрузят по пода. Направо ми простъргват мозъка. Ааааа чувам отнякъде и някакви токчета. Тракането се приближава. Коя ли е другата?"
- Оххх т"ва все едно ме гледа.
- Не те гледа. Чух онези очилатковци да казват, че нещо се е повредило и не вижда. Иначе и аз се плашех.
- А чува ли?
- Не знам.
"Чувам вииии, чувам вииии."
- Ужасно е! Ужасссно!
- Ще свикнеш.
- Как се свиква с това?
- Ами лесно. Повтаряш си: Това е просто един аквариум пълен с нещо зеленикаво и човешки мозък от който излизат някакви жици. Нищо повече.
От: Viv_Val
