Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06 08:26 - ПRIЯТЕLКI
Автор: vivalentin2 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове:
0



 Събота сутринта. Юнското слънце нахално наднича през прозореца, залепило горещия си нос за стъклото. Катя се развижи лениво в леглото си и погледна часовника: 8 часа.

 Само осем? Ама как осем? Ей сега беше 10 вечерта!

 Обръща се на другата страна и пак заспива. Сънува глупав сън. Броди из някакъв уж непознат, но странно познат град, среща някакви хора, тия пък съвсем няма идея кои са, загубва се, после ходи на изпити, целува се с някакъв тип с гола глава.

 Пробужда се леко, опомня се за миг: Ега си, че аз не харесвам плешиви! Да не е била другата му глава? Колко му е да съм я целувала нея.

 Пак задрямва. Плешивият се оказва наистина плешив и на всичко отгоре учител по математика! Учител?! Още по-голям ужас. Мрази и математика! Поне да беше секс-учител. Ама нищо де - като няма секс учители и обикновени стават. Все пак и харесва да се натиска с плешивия ... даскал. Докато се натискат й говори нещо за синус и косинус, паралеле ле ле ле лееепипеди, трапци, окръжности. Тя го пляска с ръка по голото теме и му вика: " Абе, оуу! Не се казва косинус, а коитус" , после се сеща, че е даскал по математика, въздъхва, завира главата му в горната част на краката си за да намери колко градуса е ъгъла.

 Ааа, не! Тоя нелеп сън няма да го сънува повече. Събужда се, този път наистина, става, измива си лицето, прави си кафе и по инерция си включва компютъра. Уффф той бил включен и затова вместо да го включи го изключва. Сега ще чаааака да зареди тъпия Уин. Малееее. Колко зарежда т"ва бе. Аз за толкова презареждам за нов оргазъм. Уффф, най сетне!

 Изскача съобщение от Румяна. Ооо, пак тая, ли бе. Не й се говори с Румяна точно сега, но все пак поглежда какво е написала:

 " Катеее, здрастии, как сиии? Къде се губиш? Жива ли си?"

 "Жива ли си?" Бахти въпроса. И ако не съм, какво ? Умрех мило. Ела на опелото. И да не си ми донесла карамфили, че съм алергична.

Пфф, сетила се Мара да се побара - промърморва раздразнено Катя- А бе аз барала ли съм се скоро ? Ми май не. Ай, ше пропусна днес, от мен да мине.

 Отпива глътка кафе, пуска си музика. Започва да й пише: "Извинявай, ти коя беше?" - трие го.

 Пише наново:

 "Оо, Руми, как си бе, слънце? Аз бивам. Точно  изпратих Хер Курес."

 Едва написала го, веднага изскочи въпрос от Румяна:

 " Ауу, кой е този? Нещо немско има ли в него ? БМВ, Мерцедес ? "

 " Хер Курес е мускулестият младок, с който се откъртихме от страхотен секс снощи. Баща му е германец. За кола не съм го питала. Сега релаксирам тука с кафенце, че още ми треперят краката от седемте поредни оргазъма. Ти какво си прайкаш? "

 

Пфф, младежът наистина беше изпратен, да върви на майната си, още преди да се е стигнало до всякакъв секс и още преди 3 месеца и два дни, и не се казваше Хер Курес, а Тошко ама айде - подробности. Освен това не беше младеж, а леко побелял чичак. Дърто магаре. Ама карай, нека завижда. Продължи да сърба кафе и да блуждае. Още не се беше разсънила.

 Точно реши да влезе в банята за освежаващ душ и все пак да си пусне един скреч и отново се чу сигнал за съобщение. Погледна - пак Румяна. Брехх, сън не е спала, сигурно нещо ще се похвали. Зачете:

" Ами кво да правя. Точно тука сготвих едни равиоли с гуакамоле на милото. Мноу го глезя значи. Абе, тоя твоя бившия нещо много се подмладил и разхубавил, гледам.  Едни снимки напускал, ухилен, щастлиив. Откак скъсахте, направо се е поправил."

 Новината беше по-ефективна и от студения душ. Катя бързо започна да търси профила на бившето си гадже, а на Румяна написа:

 " Аа, тоя ли?! Божее, съвсем бях забравила за него. Добре, че си ти да ми кажеш, значи. Я ч"ай да видя все пак. Мдаа, понапълнял е, вярно, и леко започнал да плешивее, ама бива, бива, да." - уж се съгласи Катя, а после добави: "Ами тая до него пък каква е?! Май си е забравила циците вкъщи... или му духа за да й купи. Ше й купи, ама друг път. Колкото ми купи сешоар на мене."

 

Последва бърз отговор:

 "Ее, Кате, не може всички да са секс-символи като нас. Трябва и обикновени люде да бродят по тия земи, за да има равновесиее. Баланс си му трябва на човека. След теб, с някоя по-смотаничка. Има, има нещо в тая. Усещам аз някаква кофти аура, ама пък кат се харесват, кат са в резонанс на теб к"во ти пука. Я кажи за снощния ху ... Курес де Хер-а , как е, а?"

 Катето тръсна глава. Имало нещо в нея? Ми кура му - кво да има. Даже знам точно къде й е. Аура- маура дрън- дрън, че пляс. И ся не стига, че се наложи да лъже, ами трябваше и да маже:

 " Ех, да, тяхна си работа наистина. След някоя друга годинка, ще видим. А, снощния ли? Нищо сериозно. Добре се справи, ама се притеснявам да не се влюби, че после трудно ще го разкарам. Колко им трябва на мъжете - едно духане и клякат с пръстена"

 "Ее, спокойно, няма-няма. Нали я знаеш ти днешната младеж, не влагат много емоции. И като каза пръстен - видя ли Петя-хърбата как се превзема в нета. И тя, кеф ти снимка на Малдивите, кеф ти на Мали. И все мноо хепи с тоя нейния калъф-холандеца Гюс ли беше Гус ли, Гъс ли..." - продължи с клюките Румяна " Ще видим като я насини след няколко месеца, дали няма да последва светлия пример на някои певици."

 " Бе и да го последва, поне ще е законно. Не видя ли, че й предложил. На колене се изплющял на връх Мон Блан с пръстен с диамант. Чак се учудвам как си пропуснала."

 Бахти - помисли си Катето след като прати съобщението - Да се качиш на връх, за да предложиш брак. Ми ако ти откаже? Такси ли ше й викнеш или ше я оставиш да слиза сама? Ама с диамант. Е да, с диамант ама на връх. Поне да беше на Айфеловата кула, а то някакъв камънак наоколо. Ако ти се досере къде ще клякаш?

 "Хах, видях аз." - не се забави с отговора Румяна- " Тъй де, едвам видях диаманта, добре че беше написала, че е такова ама отде да знам дали не е някакъв евтинжос стъкло? Затова и не коментирам. Толкоз микроскопичен, с лупа да го гледаш.  Ама ми се подиграва за моя пръстен с циркон, дето го хвърлих в тоалетната след раздялата с оня нещастник- Иван."

 Даааа, бееее. Точно в тоалетната си го хвърлила. Нали видях, че излизаше от една заложна къща- помисли си Катя и натрака:

 "Спокойно бе, има време и тя да го хвърли нейния. Чакай да й пиша и аз някой коментар там, да се радва. Иначе твоя сегашният как е? Няма ли да се жените? Колко време стана вече?"

 Знам колко време е - пет години ама ей така да я подразня.

 " Е, чакай първо да се разведе, де. Те не стават така тия работи. Дела-мела, жената искала половината му пари - цели 25 лева т.е. 25 лева на цяло, децата ревели, кучето скимтяло, котката мякала. Ужасссс !"

 "Ми кво да го чакам аз ? На теб ти е зора. От 5 години живее при тебе. Куче, котка, деца, жена ? Тая неговата само парите ли му търси? Него не го ли ще?"

 "Баа, да не е луда да си вземе боклука, ти пък. Как ше зареже той мацка кат мен и ше се върне при нея? Нивгаш!"

 

"Ма той поне от кумува срама така да ти предложи поне няма ли?"

 В смисъл брак де, не секс - ехидно се усмихна Катето.

 "Той и да ми предложи, няма да приема. Нали знаеш, че съм жена с принципи. Обичам свободата си. А и всяко нещо по реда си. Първо да се разведе, после да преживе развода, после да ми купи пръстен и чаааак тогава ще мисля дали да приема или не."

 "Знам, знам" - отговори й Катя - "Хайде, ще отивам аз да се видя с Надежда да ми се пооплаче от нейния. Последно време все се оплаква. Купил и бяло бельо, а тя искала черно. Завел я на планина, пък тя искала на море. Мъкаааа! Напрау не я знам как издържа с тоз."

 "Аа, хубу, пиши после как е, че да си пооправя и аз малко настроението."

 Катя изключи компютъра и отвори хладилника. Там я чакаше недопита бутилка "Джак Даниелс". Наля си малко от нея в кафето, след това събу бикините си, сложи бутилката между краката си и се снима. "Малии, ква съм изобретателна.- помисли си тя - Сега ще се спукат от завист". След има-няма половин час в нюз фийда й се появи снимката, придружена от стихче в две части от нейно име и от името на виртуалния Хер Курес. Комплиментите не закъсняха.

 

       

От: Viv_Val

 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vivalentin2
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5730
Постинги: 17
Коментари: 2
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930