" Ееех Саше Саше. Така ли трябваше да разбера за съдбата ти. Кой знае колко си страдал. Сигурно си бил болен, можело е да те излекуват, но никой не ти е обърнал внимание и си умрял докато пасеш козите."
Дали заради това, че го познаваше, дали заради друго, в очите му наляха сълзи. Той поседя, поплака си и после слезе в селото.
Когато се върна в града мина през една църква и запали свещ за упокоение на душата на Сашо. Оттогава всеки път когато ходеше на село отиваше до паметната плоча и палеше свещичка в ламаринения фенер. Докато чакаше свещичката да изгори прехвърляше в паметта си спомените за Сашо, които никак не бяха много и мислеше за собствения си живот. Един ден в главата му пробяга мисълта, че все пак Сашо беше само година по-голям от него. Тази мисъл го заля като горещо олио. Нима и наборите му вече си отиват. Е да, беше на 41, но и Сашо е бил на 40. Той разтърка очи и стисна юмруци. Нямаше време. Нямаше време за глупости. Трябва да се действа тук и сега. После стана и с бързи стъпки се отдалечи от плочата.
Когато се върна в града сякаш стана друг човек. Спря да се прави на добър и отряза всички, които го търсеха само за услуги. Започна да казва и да показва на жена си и на децата си по-често колко са ценни за него. Яви се на няколко интервюта за работа и беше одобрен и назначен в една от фирмите с поне два пъти по-голяма заплата. Когато подаде молбата за напускане на вече бившия му шеф той се ококори.
- Ама къде? Вече 15 години работим заедно.
- Щом за 15 години не се сети да ми дадеш заплата , която да ме накара да остана, вече не искам да работя за теб.
- Ама чакай...
- Няма чакай. Чаках достатъчно. Ако искаш ме уволни дисциплинарно. Не ми пука.
Така в следващите няколко години живота му се промени драстично. Това, което не се промени беше, че всеки път когато ходеше на село отиваше до плочата на Сашо и му благодареше, че макар от оня свят му е дал кураж да промени своя живот.
Веднъж отивайки на плочата установи, че железния фенер го няма. Хвана го яд. Хвана го не заради липсата на ръждивия фенер, а че имаше хора, които не се свеняха да вземат нещо и от гроб. Той запали свещичка, залепи я на плочата , поизчака да погори, после я изгаси и тръгна надолу по пътеката.
По пътя мерна стадо кози, които се бяха накачили на един стръмен склон и пасяха рядката трева.
" Пррррйййййййй - чу се отнякъде - де отидохте вашта маммааа. Пррррййй"
Той се обърна по посока на гласа и не повярва на очите си. Там наметнал старо брезентово яке, нарамил дълга гега, брадясал и ухилен до ушите както винаги седеше Сашо.
От: Viv_Val
