От ляво идваше топлина. Обърна се и видя огромен за представите му прозорец през който се виждаше планина над която се показваха първите анемични лъчи на слънцето. Опита се да стане, но беше завързан, а от ръцете му излизаха гумени маркучи.

 Навдигна глава и се огледа. Намираше се в огромен бял хангар. В него нямаше нищо друго освен леглото му и някакъв странен на вид уред , на който с големи сини цифри мигаше надпис 22:01 АМ. Той бавно плъзна поглед по гладката и почти стерилна повърхност. 

Съзнанието му също толкова бавно започна да осмисля видяното.

 Нямаше никакъв спомен как е попаднал тук и къде изобщо се намира. Поне от това, което видя, разбра, че сигурно беше ранна утрин, но нямаше как да е 22 часа, както показваше онова нещо...ТО вече показваше 22:03 АМ.

 Огромна сянка падна върху прозореца. Той обърна глава и видя огромна птица да прелита бавно покрай прозореца. Приличаше на нещо средно между гълъб и прилеп, но размахът на крилата й поне на пръв поглед беше поне 5 метра. Движеше се бавно, все едно летеше под водата.

 Слънцето продължаваше едва- едва да наднича иззад планината, а онова нещо вече показваше 22:05. Нищо не се връзваше. Помъчи се да си спомни нещо. Затвори очи и видя някакви деца, които цопаха в локва, селски път, непознати лица на сбръчкани хора. Кои бяха те, само можеше да гадае. Не помнеше и той самият кой е и откъде е. За един много кратък момент в главата му проблясна далечен спомен. Толкова далечен сякаш се беше случил преди 1000 години.

Спомни си , че гледаше живо предаване по телевизията за включването на адронния колайдер.

By: Viv_Val