- Дааа ! - чува се отегчен глас в слушалката.
- Ти ли си, ма снахичке? Въййй, чи отдавна ни сме са чували!
- Аз съм – каза с още по-отегчен глас младата жена и продължи да лакира ноктите на краката си с яркочервен лак – кажи мамо?
- Мии, исках да питам как сте? Добре ли сте?
- Е добре сме, добре сме. Всички сме здрави. - (пффу, тоя лак нещо съвсем се е сгъстил.)
- Добре ли се държи моето момче. Слуша ли те ? - (дали е здрав, дали не е нещо настинал, а топло млекце дали пие?)
- Ааа не мога да се оплача. Малко понамързеля напоследък ама иначе ме слуша. (даже не го знам къде се е запилял. Я на риболов, я в някоя кръчма да е осъмнал. По-добре хич да не се връща...)
- Ааа то туй от баща си го е наследил. Аз съм работна жена. И у събота и неделя крак не подвивам. А децата как са ? Хранят ли се добре? ( тая сигурно ще ги умори от глад, барабар със синчето ми. Кой знае на каква сухоежбина карат. Ооох, синкооо, на кого те оставих синкоооу!)
- Децата са добре. Учат, питат за вас. - каза тя, и нервно запали цигара (Тях пък изобщо не ги знам къде са. К"вото щат да правят, само цигари да не пушат, че ни отиде месечният бюджет.)
- Питат ли ? ( те две ли бяха, три лии...? Май едното беше момче, ако не е решило нещо друго детето.)
- Ми питат. Не мине и ден и ме питат – мамо кога ще видим баба и дядо? (още преди 1 година им казах, че са отишли при дядо Боже, да свикат отсега, дето се вика.)
- Дядо ?
- Ми и дядо, да. Обичат го децата.
- Всъщнооост– последва дълга пауза в слушалката – той почина преди 5 години, снахо.
- Как така е починал без да се обади ? Кой се обажда ?
- Как кой ? Свекърва ти !
- Моята свекърва има мъж ! (винаги съм си мислила, че дъртата е стара мома)
- Има ли ?
- Има !
- И как се казва свекърва ти ?
- Ми не знам. Запознахме се на сватбата, ама оттогава не съм и викала никак освен МАМО.
- Викала си ми МАМО ? Въх мариии!
- Ами че как иначе да ти викам ?
- Ми по име !
- Е как да ти казвам по име като не ти знам името! Аз как се казвам ? ( всъщност наистина как се казвам? Трябва да си пия гинко-билобата)
- Ъммм – последва нова дълга пауза – ми забравила съм. Жена на години съм. Забравям някои дребни неща! То може ли човек всичко да помни? ( например къде съм си забравила чантата, чадъра, зъбите, какво готвих вчера..., с колко лева и колко стотинки ориза в Билла е по-евтин от този в Кауфланд, как се казва петият братовчед по съребрена линия на Малката Булка...)
- Аааа... забравяш значи! Името ми било дребно нещо ! А твоето- едро!
- Виж ся, снахичке. Прощавам ти, че не знаеш, че мъжът ми е починал преди 5 години. Прощавам ти, че накара моя Валко да се ожени толкоз млад вместо да си поживее. Ама да не ми запомниш името, си е наглост.
- Кой е пък тоя Валко?! (наистина за пръв път го чувам тоя)
- Как кой ? Синът ми !
- Мъжът ми се казва Стамат !
- Че кога се разведе с Валко, ма уруспийоууу ? (леле божке, вдигам кръвно. Сърчицето ми, машинката ми! Умрях млада и зелена!)
- Никога не съм била женена за Валко. Имах Бойко, Стамат, Янко... – по азбучен ред, ама Валко не съм имала! ( по азбучен ред на кирилица и латиница)
В този момент в стаята, леко олюлявайки се и с дъх на добре втасали джибри, влезе Мъжът. Жената заглуши микрофона и се обърна към него.
- Как се казва майка ти ?
- К коой? Мммайка ммми !?
- Да !
- Жжж жечка – що? ( някой няма ли да ми помогне да си събуя обувките, че ми се вие свят....Мне...в тая къща никой ни ма уважаа!)
- Момент – включи микрофона жената – Жечка ли се обажда ?
- Не ! Пенка съм.
- Аааа набрали сте грешен номер !
- Ооо, съжалявам моето момиче.
- Аз не ! Чао! - трясна тя ядно слушалката. После се обърна към пияния мъж:
- Йовчо, колко пъти съм ти казвала, че вашия апартамент е на 4-тия етаж. Айде, качвай се още един етаж нагоре, да не се кача аз. И ако срещнеш Валко някъде по пътя, да му кажеш, че майка му го е търсила!