Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2017 12:42 - ТЕЛЕФОННА ЛЮБОВ
Автор: vivalentin2 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове:
0



 - Ааа-ло, Аа-ЛООООу !

-   Дааа ! - чува се отегчен глас в слушалката.

-   Ти ли си, ма снахичке? Въййй, чи отдавна ни сме са чували!

-   Аз съм – каза с още по-отегчен глас  младата жена и продължи да лакира ноктите на краката си с яркочервен лак  – кажи мамо?

-   Мии, исках да питам как сте? Добре ли сте?

-   Е добре сме, добре сме. Всички сме здрави. - (пффу, тоя лак нещо съвсем се е сгъстил.)

-   Добре ли се държи моето момче. Слуша ли те ? - (дали е здрав, дали не е нещо настинал, а топло млекце дали пие?)

-   Ааа не мога да се оплача. Малко понамързеля напоследък ама иначе ме слуша. (даже не го знам къде се е запилял. Я на риболов, я в някоя кръчма да е осъмнал. По-добре хич да не се връща...)

-   Ааа то туй от баща си го е наследил. Аз съм работна жена. И у събота и неделя крак не подвивам. А децата как са ? Хранят ли се  добре? ( тая сигурно ще ги умори от глад, барабар със синчето ми. Кой знае на каква сухоежбина карат. Ооох, синкооо, на кого те оставих синкоооу!)

-   Децата са добре. Учат, питат за вас. - каза тя, и нервно запали цигара (Тях пък изобщо не ги знам къде са. К"вото щат да правят, само цигари да не пушат, че ни отиде месечният бюджет.)

-   Питат ли ? ( те две ли бяха, три лии...? Май едното беше момче, ако не е решило нещо друго детето.)

-   Ми питат. Не мине и ден и ме питат – мамо кога ще видим баба и дядо? (още преди 1 година им казах, че са отишли при дядо Боже, да свикат отсега, дето се вика.)

-   Дядо ?

-   Ми и дядо, да. Обичат го децата.

-   Всъщнооост– последва дълга пауза в слушалката – той почина преди 5 години, снахо.

-   Как така е починал без да се обади ? Кой се обажда ?

-   Как кой ? Свекърва ти !

-   Моята свекърва има мъж ! (винаги съм си мислила, че дъртата е стара мома)

-   Има ли ?

-   Има !

-   И как се казва свекърва ти ?

-   Ми не знам. Запознахме се на сватбата, ама оттогава не съм и викала никак освен МАМО.

-   Викала си ми МАМО ? Въх мариии!

-   Ами че как иначе да ти викам ?

-   Ми по име !

-   Е как да ти казвам по име като не ти знам името! Аз как се казвам ? ( всъщност наистина как се казвам? Трябва да си пия гинко-билобата)

-   Ъммм – последва нова дълга пауза – ми забравила съм. Жена на години съм. Забравям някои дребни неща! То може ли човек всичко да помни? ( например къде съм си забравила чантата, чадъра, зъбите, какво готвих вчера..., с колко лева и колко стотинки ориза в Билла е по-евтин от този в Кауфланд, как се казва петият братовчед по съребрена линия на Малката Булка...)

-   Аааа... забравяш значи! Името ми било дребно нещо ! А твоето- едро!

-   Виж ся, снахичке. Прощавам ти, че не знаеш, че мъжът ми е починал преди 5 години. Прощавам ти, че накара моя Валко да се ожени толкоз млад вместо да си поживее. Ама да не ми запомниш името, си е наглост.

-   Кой е пък тоя Валко?! (наистина за пръв път го чувам тоя)

-   Как кой ? Синът ми !

-   Мъжът ми се казва Стамат !

-   Че кога се разведе с Валко, ма уруспийоууу ? (леле божке, вдигам кръвно. Сърчицето ми, машинката ми! Умрях млада и зелена!)

-   Никога не съм била женена за Валко. Имах Бойко, Стамат, Янко... – по азбучен ред, ама Валко не съм имала! ( по азбучен ред на кирилица и латиница)

 

В този момент в стаята, леко олюлявайки се и с дъх на добре втасали джибри, влезе Мъжът. Жената заглуши микрофона и се обърна към него.

-   Как се казва майка ти ?

-   К коой? Мммайка ммми !?

-   Да !

-   Жжж жечка – що? ( някой няма ли да ми помогне да си събуя обувките, че ми се вие свят....Мне...в тая къща никой ни ма уважаа!)

-   Момент – включи микрофона жената – Жечка ли се обажда ?

-   Не ! Пенка съм.

-   Аааа набрали сте грешен номер !

-   Ооо, съжалявам моето момиче.

-   Аз не ! Чао! - трясна тя ядно слушалката. После се обърна към пияния мъж:

-   Йовчо, колко пъти съм ти казвала, че вашия апартамент е на 4-тия етаж. Айде, качвай се още един етаж нагоре, да не се кача аз. И ако срещнеш Валко някъде по пътя, да му кажеш, че майка му го е търсила!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vivalentin2
Категория: Лични дневници
Прочетен: 16507
Постинги: 19
Коментари: 7
Гласове: 9
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031