Капитан Аркадашлиев бодро и зачервил бузи крачеше към управлението. Беше много доволен от новата придобивка.  Мислено се поздрави за проявената находчивост:  "Брау на мен, начи. И ся ако не ме издигнат в първи ранг, пък на! Тцтцтц...Нов...

 Старшина Марев влезна в стаята с видимо недоволно изражение. Колегата му Добрев пушеше и четеше сводката.
- Кво има, бе Марев. Жената ли те ядоса.
- A, на нея отдавна съм й свикнал. Виде ли го тоя новия?

 Професорът стоеше и гледаше отражението си в огледалото. Там виждаше един нещастен човек. Спомни си как като млад лекар се гледаше в малкото кръгло огледалце на тоалетната в първата болница в която работеше. Беше отдавна. Много отдавна....

 Телефонът звънна. Тя с досада избърса ръцете си от мазния чипс, поизтърси леко трохите от тениската си, махна слушалките и вдигна.
- Даа!
- Търся Милена Аркадашлиева.